Част 1 - Държава от третото хилядолетие
Част 2 - Вадуц
Част 3 - Балзерс
Част 4 - Тризенбер
Част 5 - Малбън
Част 6 - Ешен
Част 7 - Шеленберг

Пристигаме във Вадуц – столицата на Лихтещайн. Отиваме да се настаним в хотела и там за първи път се сблъсквам с явлението self-check in. Регистрираме се сами, на машина, която ни дава карта за стаята. През първия ден в хотела не видяхме нито един човек, нито от персонала нито от гостите. Имаше Honesty bar в който можеш да си вземеш неща като плодове и кафе, а алкохолът е платен, но не го плащаш на човек. Разбира се има видео наблюдение. В този момент още не го осъзнавахме, но това беше първият ни сблъсък с едно от най-странните неща в Лихтенщайн – липсата на хора. Вероятно заради високите заплати комбинирани с платежоспособно население и минимална престъпност много неща са автоматизирани. Хората съществуват, например в хотела ги срещнахме на следващия ден на закуска, но персоналът, който поддържа всичко от хотели, до улици е много по-малко отколкото сме свикнали да виждаме.

Главната улица на Вадуц на която са разположени сгради като пощата, парламента, музикално училище и няколко музея е може би най-оживеното място в княжеството. Повечето хора по нея са туристи около половината от които японци. Нагоре по хълма има туристическа пътека по която, ако ти стигне дъхът, можеш да се покатериш до замъка на княза и да го разгледаш отвън. Самият замък не е отворен за посетители, защото семейството всъщност живее там и не желае да ги гледаш докато си пишат книгите, бродират и тренират фехтовка или каквото там правят родените със синя кръв (дали и техните внуци играят Fortnite?)

Замъкът на княза

Семейството на княза притежава ресторант и винарна. Решихме да прескочим винарната (другият път!), а въпреки че бяхме подготвени да похарчим много пари ресторантът беше единственото нещо което не пробвахме заради цената му. Информацията ни е че една вечеря спокойно може да струва 150 франка на човек.

Кварталът над ресторанта е най-сюреалистичното място което съм посещавал. Изглежда като изваден от приказка или картичка. Буквално имат ветропоказатели с петле на покрива. Къщите са в класически стил, поддържани в много добро състояние и украсени с много орнаменти и цветя. Дворовете имат чешмички, статуи, фонтанчета, а по-големите дворове имат съвсем истински лозя. Очевидно е, че там живеят много богати хора дори по стандартите на Вадуц. Виждат се много малко хора не само по улиците, но и в дворовете и в самите къщи (доколкото можем да видим през отворените прозорци). Подозирам, че много от обитателите не живеят там през цялото време. Това не означава, че къщите не са в перфектно състояние и може би са наети хора да ги поддържат.

На горките вадуцчани им се налага да си отглеждат храна в двора за да оцеляват

Магазин плод-зеленчук. Естествено без продавач

Магазин за антики. От тук си купуваш неща с които да направиш чисто новата си къща антична

По улиците на града могат да се видят Порше и Тесла, но също и ретро автомобили започващи от Форд Мустанг и завършващи с безобразно скъпи коли от онези които имат резервна гума върху багажника или до страничната врата. Хората си ходят да пият кафе с тях.

Разходихме се и в отсрещната част на града където изглежда живеят хората, които не са свръх богати. Архитектурата видимо става по-обикновена и се появяват сгради с апартаменти, но всичко продължава да е в перфектно състояние и да е украсено с цветя и друга зеленина. Тук е момента в който осъзнаваме липсата на хора защото в такъв квартал се очаква да срещнем повече от тях. Виждаме празни дворове и детски площадки. Усещането не е за мъртъв град, нито е негативно, защото все пак се виждат достатъчно хора за да е очевидно, че мястото си функционира, просто е странно. В интерес на истината в друга част на града имаше и няколко класически жилищни блока. Много ми е любопитно кой живее там, може би гастарбайтери?

Предполагам гражданите на Вадуц наричат тази част "гетото"

На една полянка пасат съвсем истински крави. Разбира се не се вижда човек който да ги надзирава и дори не е много ясно къде се предполага да се приберат въпреки че вече се стъмва.

Забележи каква площ заемат лозята

На следващия ден (а за теб следващата част от пътеписа) ще посетим Балзерс