Част 1 - Държава от третото хилядолетие
Част 2 - Вадуц
Част 3 - Балзерс
Част 4 - Тризенбер
Част 5 - Малбън
Част 6 - Ешен
Част 7 - Шеленберг

За финал на обиколката ни из Лихтенщайн оставихме Шеленберг. Общината е малка дори по стандартите на княжеството и има само 1090 жители. Намира се в северния край на страната на границата с Австрия.

За съжаление снимките от Шеленберг са се позагубили и затова тази я заех от Wikipedia

Край градчето има руини на цели два замъка, но пристигнахме късно и не минахме през тях. Другият път.

И тази снимка я откраднах от Wikipedia

Вечеряхме в ето този ресторант. Под него има паметник свързан с интересен момент от историята на Лихтенщайн. През Втората световна война малка група от руснаци-монархисти се бие на страната на германците срещу комунистите. Както вероятно се досещаш след края на войната СССР решава да се разправи с тях и освен това да си прибере всякакви граждани от света особено такива, които са били критични към комунизма (далеч не всички са се били на страната на Германия). По това време СССР са герои на деня, победили Хитлер и целият Запад им се кланя, Студената война не е започнала, а Чърчил все още не е произнесъл речта за Желязната завеса. Никой не желае да даде убежище на тези руснаци, а съюзниците със срам репатрират всеки, който комунистите поискат.

В тази атмосфера малкият Лихтенщайн с огромните си топки показва на могъщия СССР метафоричен среден пръст като приема бежанците и удържа на натиска за репатриране. 460 мъже и жени остават в Лихтенщайн. Както няколко пъти споменах по това време княжеството е относително бедно, а населението му е само 12 000, но лихтенщайнци не само приемат, но и издържат бежанците финансово. Всичко това става с пълната подкрепа на населението.

След като не успяват да наложат волята си СССР пробват друга тактика. Изпращат делегация да преговаря с руснаците да се приберат доброволно. Предполагам разговорите са протекли така

Съветски агент: Ваня, искаш ли да се прибереш в Русия?
Ваня: Да не съм луд? Ще ме разстреляте на първия завой.
Съветски агент: Ваня, брат ти Серьожа се ожени и има много хубави деца, а майка ти много им се радва.
Ваня: Е, при това положение май е по-добре да се прибера

Около 200 от бежанците се качват на влак и заминават към СССР. Никой никога не чува отново за тях. Повечето от останалите се местят в Аржентина или други страни за да търсят поминък.

Но да се върнем към Шеленберг. След вечерята чакаме автобус и разглеждаме градчето по тъмно. В Шеленберг има малко хора дори за стандартите на Лихтенщайн и в по-малко от половината къщи светят лампи. Забелязваме и котки. Трудно ми е да преценя дали са диви, улични или домашни любимци, които скитат навън, но това е първият случай в който виждаме животни да се разкарват по улиците. Безупречният градски транспорт пристига по разписание. От него слиза един тийнейджър, поздравява ни и се отправя към къщи. Какво ли си мисли за нас? Отпътуваме обратно към Вадуц за последна нощувка преди да напуснем държавата от третото хилядолетие.