Част 1 - Държава от третото хилядолетие
Част 2 - Вадуц
Част 3 - Балзерс
Част 4 - Тризенбер
Част 5 - Малбън
Част 6 - Ешен
Част 7 - Шеленберг

Наскоро се прибрах от екскурзия в Лихтенщайн. Посетих тази страна с огромни очаквания, но реалността все пак успя да ги надмине. Причината да я избера за туристическа дестинация беше една лекция за Лихтенщайн на либертарианска конференция. Лекторът твърдеше, че Лихтенщайн е реален пример за волънтъризъм (анархо-капитализъм) и ни запозна с уникалната конституция на страната. Ако не се интересуваш от информация за историята, икономиката и политиката на Лихтенщайн може да минеш направо към част 2.

Преди гореспоменатата лекция си мислих, че Лихтенщайн е град държава и като много други българи не бях съвсем сигурен кое е Лихтенщайн и кое Люксембург. Въпреки че е микро-нация княжеството всъщност се състои от 11 градчета (по-точно общини) и има територия от 160 km² (за сравнение Монако има територия от 2,2 km², Сан Марино 61 km², a Люксембург 2 586 km². Населението на Лихтенщайн е 38 500 (Монако – 38 400, Сан Марино – 33 300, Люксембург – 602 000).

През 17ти век политически игри в Свещената Римска Империя (Не е свещена, не е римска и не е империя) водят до закупуването на феодалната територия от семейството на княза, което изглежда е било необходимо за получаване на титлата княз (или беше обратно?). Изглежда семейството по онова време не му е пукало много за имота и целта на покупката е била политическа. Стотина години никой от семейството дори не е стъпвал в княжеството. По някое време след разпадането на няколко империи се получава така, че този Лихтенщайн никой не го иска и той се оказва суверена държава и освен това в някой момент княжеското семейство се мести да живее там.

Княжеството е относително бедно, което се оказва, че не е толкова зле защото през Втората световна война забравят да го анексират и го оставят да е неутрално и независимо след края ѝ. Това, че е независимо само по себе си не го прави богато и княжеството трябва някак да се изправи на крака. Франц Джоузеф II започва реформи и намаляване на данъците и привлича различни компании и естествено финансови услуги. Към днешна дата Лихтенщайн има най-висок стандарт на живот и показатели като GDP(PPP) в света. Половината от това БВП идва от финансови услуги, но индустрията земеделието и туризма също са сериозни отрасли. Една компания от княжеството, за която предполагам всички сме чували е Хилти

Икономическото чудо на Лихтенщайн не е случайност. То изглежда е резултат от планираните действия и про-пазарни позиции на князете, които са управлявали страната. Днес глава на държавата е княз Ханс-Адамс II (въпреки че е предал правомощията си на сина си Алоис). Той вижда държавата като компания, която предлага услугата управление и смята, че тя трябва да е конкурентноспособна и не трябва да задържа гражданите си или имотите им насила. През 2003 тези виждания се отразяват в новата конституция на страната утвърдена с референдум. Всяка община получава правото едностранно и мирно да се отдели от страната и да стане суверена страна или да се присъедини към друга държава. В същото време князът е на практика абсолютен монарх и има право да налага вето на всеки закон или дори на всенароден референдум (изключенията са референдум за отделяне, референдум за премахване на монархията и референдум за смяна на княза с друг от семейството). Трябва да отбележим също, че монархията в Лихтенщайн се издържа сама, чрез бизнесите си и не разчита на данъци. Княз Алоис пък се е заел да прави страната привлекателна дестинация за компании опериращи с криптовалути.

На сградата в ляво пише „Government building” Доколкото разбирам в нея се помещават парламентът и министрите. Искам и в моята страна да изхвърлим всички ненужни бюрократи и да съберем останалите в такава малка сграда. Общините си имат отделни сгради и други институции.

Не ми е известна друга страна, която дава на гражданите си свобода на самоопределяне, особено пък на такова гранулярно ниво (най-малката община има 450 жители). Досега допитванията не са намерили нито един човек, който да иска да се отделя. Кой пък ще иска да се отделя от рая? Замислете се - ако вашата страна позволи на всяка махала да се отдели без бой дали ще си остане обединена? В допълнение управлението е силно децентрализирано. Например държавният данък общ доход е 1.2% а общинският над 15%. По мое мнение това право на самоопределение и самоуправление прави Лихтенщайн най-свободната страна на света и ефективно волънтъристично управление.

Тези неща не са просто моя интерпретация. Князът е написал книга (Държавата в третото хилядолетие) описваща визията му за държавата. На снимката планирам независимостта на Асеновград като черпя мъдрост от извора на центъра на Вадуц, точно под замъка в който живее князът.

Мислите ли, че Асеновград (на снимката) може да стане като Лихтенщайн? Какво ни трябва? а) да си намерим хубав княз да ни изуправлява б) да си изгоним населението и да си докараме население от Лихтенщайн в) свобода, самоуправление и децентрализация д) няма да стане, то там се получава заради алпийския въздух (отговорете в коментарите, може да давате повече от един отговор)

За желаещите да я разгледат страната предлага много добър градски транспорт. Човек може да се движи с велосипед, но ако ще посещаваш градовете които не са в долината се изисква прилична физическа подготовка защото наклоните са сериозни. Не знам дали е разрешено велосипедът да се вози в автобус. Само двама човека не ни проговориха на английски след като разбраха, че не знаем немски. Единият беше господин на повече от 70 години, а другият шофьор на автобус, който изглежда разбираше какво му казваме, но ни отговаряше на немски. Страната няма летище и туристите пристигат от Австрия или Швейцария. Нашият маршрут включваше самолет до Цюрих, влак до Сарганс и автобус до Вадуц.

Лихтенщайн е чист, пътищата са в перфектно състояние, транспортът е на ниво, има почти нулева престъпност и безработица. Всички изглеждат заможни и къщите им са прекрасни на вид с големи дворове със зеленина. Признавам, че не съм посещавал малки градчета в западна Европа, но съм виждал Женева и Цюрих и се оглеждах през влака за швейцарските малки градчета и те определено не са чак толкова впечатляващи. Дори да съществува нещо подобно в друга страна числата сочат, че Лихтенщайн е напред. Тази страна е невероятна, не би трябвало да е възможно да съществува, но е там, видях я.

И не, не може да останеш да живееш в Лихтенщайн, не приемат имигранти.