Днес направих снимка на едно мое растение, което обикновено не показвам много. Ще попитате защо ви занимавам тогава с него. Отговорър е, че тази снимка ми припомни как започнах да се интересувам от великолепното изкуство Бонсай. Реших да споделя - това се случи в далечната 1995 година. Имах вече две дървета, които се опитвах да превърна в бонсай. За мое голямо съжаление тогава нямаше откъде да почерпя информация. Нямаше интернет, нямаше мобилни телефони, а само една книга на Жерар Люпетер на български. Просто карах на посоки по метода "проба-грешка". Тогава в едно списание прочетох за учителя в милиционерското училище в Пазарджик Димитър Талигаров. Та този човек беше написал статия за бонсай. Аз му изпратих писмо (такъв беше тогава начинът за комуникация), а той ми отговори. В продължение на няколко години аз пишех писма, а той отговаряше и мога да кажа, че той беше моят първи учител по бонсай, на когото съм безкрайно благодарен. И ето стигаме до лятото на 1995 г., когато аз се появих в Пазарджик на гости на бате Митко, за да видя с очите си това, за което толкова много време си писахме. Той ми показа всичко, което има и сподели още знания за това как да работя, за да направя бонсай. Когато си тръгвах ми подари една туя, която мисля, че беше в работна сасксия, но вече беше започнал да оформя като бонсай.
Ето и снимка на туята от 2003 г. Тогава нямаше кой да ми каже, че е добра идея повечко да снимаш бонсаите. Затова това нямам снимки от по ранни години.

Ето и снимката, заради която написах тази блогтема. Не кой знае какво тази туя, но за мен е изключително скъпа.