Много хора смятат, че трупането на килограми и отслабването зависи само от броя на приеманите и изразходвани калории и силата на волята им да стопят излишните килограми. Наддаването на тегло не следва да се приема само като причина за редица здравословни проблеми, но и като симптом, че нещо не е наред с тялото ни. Според разбирането на функционалната медицина, която е насочена към лечение на причините, а не на симптомите на заболяванията, човек всъщност трябва да оздравее, за да отслабне, а не да отслабне, за да оздравее. Органите ни са създадени да поддържат стабилно, здравословно тегло, така че ако вашите не са, ще бъдете изправени пред сериозна съпротива да загубите тегло.

Хормонът лептин
Съвременните изследвания относно затлъстяването установяват, че хормон, наречен лептин, има основно участие в процесите на регулиране на телесното тегло. Лептинът е известен като един от „хормоните на глада”, който служи за понижаване на апетита. Лептинът се синтезира от мастните клетки, които не са просто неактивна тъкан, а активна част от хормоналната ви система. Колкото повече телесни мазнини има натрупани в мастните клетки, толкова повече лептин те произвеждат. Лептинът се пренася от кръвния поток в мозъка, където изпраща сигнал до хипоталамуса - частта, която контролира кога и колко ядете. Мастните клетки използват лептин, за да кажат на мозъка ви колко телесни мазнини носят. Високите нива на лептин казват на мозъка ви, че имате много мазнини, докато ниските нива казват на мозъка ви, че запасите от мазнини са ниски и че трябва да се храните. Когато ядете, телесните ви мазнини се покачват, което води до повишаване на нивата на лептин. По този начин ядете по-малко и изгаряте повече. И обратно, когато не ядете, телесните ви мазнини намаляват, което води до намаляване на нивата на лептин. В този момент ядете повече и изгаряте по-малко. Лептинът има и много други функции, свързани с плодовитостта, имунитета и мозъчната функция. Смята се, че лептинът отключва началото на пубертета, повлиява развитието на плода, регулира хомеостазата на глюкозата чрез повлияване на секрецията и действието на инсулина, участва в патогенезата на метаболитния синдром, стимулира хематопоезата и т.н. Неговата основна роля обаче е дългосрочното регулиране на енергията, включително броя на калориите, които изяждате и изразходвате, както и колко мазнини съхранявате в тялото си. Действието на лептин е да потиска апетита, да стимулира изгарянето на мастни киселини, да понижава глюкозата и да намалява общите телесни мазнини и тегло.

(източник - http://www.healtykitchen.com/5-ways-to-overcome-leptin-resistance/)

Според приема и качеството на приетата храна от стомаха също се отделят редица хормони. Най-важен от тях е грелинът – другият известен хормон на глада и стабилизатор на теглото. Той дава сигнал на мозъка да чувстваме глад и повишава апетита ни. Установено е, че при недостиг на сън, както и прием на храни, богати на мазнини, нивата му са значително повишени. Когато човек ограничи приетите калории, тялото може да приеме, че не се генерира достатъчно енергия (под формата на храна), за да се компенсира енергийната продукция. Тогава ще се произвежда повече хормон за апетит – в опит да се възстанови равновесието.

Какво е лептинова резистентност?
Докато днес лептинът все още е много ефективен при предпазването ни от глад, то механизмът, който трябва да ни попречи да не преяждаме, често се оказва нарушен. Резистентността към лептин, при която тялото не реагира на този хормон, сега се смята за водещия двигател на натрупването на мазнини и затлъстяването. Резистентността към лептин е вид хормонален дисбаланс и прави отслабването сериозна борба. Хората с наднормено тегло имат натрупани доста телесни мазнини в мастните си клетки. А тъй като мастните клетки произвеждат лептин пропорционално на техния размер, хората с наднормено тегло също имат и много високи нива на лептин. Предвид начина, по който лептинът трябва да действа, много хора със затлъстяване трябва естествено да ограничат приема на храна. С други думи, мозъкът им трябва да знае, че те вече имат много енергия. Въпреки това, тяхната лептинова сигнализация може да не работи. Въпреки че може да присъства обилен лептин, мозъкът не го вижда. Тялото не възприема лептина, който вече е там, така че той произвежда все повече и повече в опит да пренесе съобщението до мозъка. Тялото остава гладно, и човек яде повече. В резултат на всичко това се произвеждат повече мастни клетки и на свой ред повече лептин (който тялото все още не разпознава). Това кара мозъка ви да променя поведението си, за да си възвърне телесните мазнини, като ви насърчава да ядете повече (мозъкът ви мисли, че трябва да ядете, за да предотвратите гладуването) и същевременно да намалите разхода на енергия (в стремежа си да запазите енергия, мозъкът ви намалява енергийните нива и ви кара да изгаряте по-малко калории в покой). По този начин, яденето на повече и по-малкото упражнения не е основната причина за покачване на теглото, а по-скоро възможна последица от лептиновата резистентност, хормонален дефект. Проучвания също установяват, че при пациентите с наднормено тегло, които са лептин резистентни, циркулиращото ниво на хормона лептин се увеличава, докато изненадващо, нивото на хормона грелин намалява. Също ако имате много телесни мазнини, особено в областта на корема, тогава почти сигурно сте устойчиви на лептин. Високите нива на лептин също са свързани с умора и непоносимост към хистамин.

(източник - https://thewhoot.com/health/leptin-resistance)

Въздействието върху диетата
Резистентността към лептин може да бъде една от причините, поради които много диети не успяват да постигнат дългосрочната загуба на тегло. Когато хората губят мазнини, нивата на лептин намаляват значително. Мозъкът ви интерпретира това като сигнал за глад, променяйки вашата биология и поведение, за да ви накара да възстановите загубената мазнина. Ако имате резистентност към лептин, отслабването все още намалява мастната маса, което води до значително намаляване на нивата на лептин - но мозъкът ви не е задължително да възстанови чувствителността си към лептина. Когато лептинът спадне, това води до глад, повишен апетит, намалена мотивация за упражнения и намален брой изгорени калории в покой. Тогава вашият мозък мисли, че гладувате и инициира различни мощни механизми за възстановяване на загубената телесна мазнина. Това би могло да бъде основна причина, поради която толкова много хора успяват да загубят значително количество килограми и да си ги възвърнат скоро след това – т.н. йо-йо ефект.

Какво причинява лептиновата резистентност?
Определени са няколко потенциални причини за лептиновата резистентност. Те включват:

• Хронично възпаление: От натрупаната мастната тъкан в областта на корема се отделят множество фактори на възпалението; Приемането на твърде много калории задейства активирането на възпалителния и стресовия отговор на организма;
• Свободни мастни киселини: Повишените свободни мастни киселини в кръвообращението ви могат да увеличат мастните метаболити в мозъка ви и да пречат на лептинната сигнализация. Те също така пречат на транспорта на лептина до мозъка. Инсулиновата резистентност е състояние, за което е характерно високата концентрация на свободно мастни киселини;
• Поддържане високи нива на лептин: Като цяло повишените нива на лептин изглежда причиняват устойчивост на рецепторите към него. Повечето от тези фактори се усилват от затлъстяването, което означава, че можете да се хванете в капан, в порочен цикъл на наддаване на килограми, и да станете все по-устойчиви на лептин с течение на времето. Последните проучвания установяват връзка между лептина и GIP - друг хормон, който участва в управлението на баланса на енергия в организма. Стомашно-инхибиторен полипептид (gastric inhibitory polypeptide - GIP) или гастроинхибиторен пептид, известен още като глюкозозависим инсулинотропен пептид, се произвежда в червата, като реакция при храненето с цел да се повиши секрецията на инсулин. GIP участва в контролирането на енергийния баланс в условия на преяждане или излишък от хранителни вещества. Изследвания установяват, че нивата на GIP са повишени при пациенти със затлъстяване и те директно се увеличават по отношение на консумацията на богата на мазнини диета, на захар или при преяждане. Проучвания показват, че допълнителните нива на GIP стигат до мозъка чрез кръвта, където потискат действието на лептина. В тези случаи тялото спира да откликва на сигналите на лептина, което означава, че то не се чувства нахранено и яденето продължава, което води до качване на тегло.

Отношение към диабета
Макар лептинът да не е толкова известен като инсулина, той играе решаваща роля за овладяване на диабета. Подобно на инсулиновата резистентност - при което клетките са устойчиви на инсулин, което води до натрупване на глюкоза в кръвта - хората могат да развият лептинова резистентност, ефект, който може допълнително да усложни управлението на диабета им. За съжаление, простото добавяне на повече лептин, както хората с диабет често правят инжекции с инсулин, не може да реши този проблем, защото проблемът не винаги е в това колко лептин има в тялото, а дали тялото е в състояние да го обработва ефективно. Всъщност, за хора без диабет или за тези, които са диагностицирани с преддиабет, лептиновата резистентност може да повлияе на развитието на състоянието по-късно, тъй като тези хора са изложени на по-голям риск от диабет. Когато се подобри чувствителността към лептин, хората отчитат по-висока енергия, по-добър контрол върху апетита, по-бърз метаболизъм и по-ниски нива на инсулин. Важно за хората с диабет е да се хранят навреме, по график и да бъдат последователни, за да се поддържат нивата на хормоните стабилни.

Обратима ли е лептиновата резистентност?
Въпреки че устойчивостта на лептин изглежда обратима, тя включва значителни промени в диетата и начина на живот. Някои изследователи смятат, че намаляването на възпалението, причинено от начина на хранене, може да помогне за възстановяване чувствителността към лептин. Фокусирането върху цялостния здравословен начин на живот също може да бъде ефективна стратегия. Можете да направите няколко неща:

• Избягвайте преработената храна: Високо преработените храни могат да нарушат целостта на червата ви и да предизвикат възпаление.
• Яжте по-малко рафинирани захари: Излишната захар води до различни заболявания, включително и увеличаване нивата на лептин. Обърнете внимание, че много пакетирани храни, като салатените дресинги и кетчуп, също съдържат захар. В допълнение, хляба, тестените изделия и белия ориз, могат бързо да се превърнат в глюкоза, в организма.
• Намалете триглицеридите: Поддържането на високи триглицериди може да предотврати транспортирането на лептин от кръвта ви до мозъка. Най-добрият начин за понижаване на триглицеридите е да намалите приема на въглехидрати.
• Яжте разтворими фибри: Яденето на разтворими фибри може да помогне за подобряване на здравето на червата ви и може да предпази от затлъстяване.
• Увеличете протеините и намалете богатите на мазнини храни: Консумацията на повече протеини може да доведе до бърза загуба на тегло, което може да бъде резултат от подобряване на чувствителността към лептина.
• Приемайте омега-3 мазнини: Известно е, че омега-3 мазнините са полезни, защото увеличават броя на допаминовите рецептори в тялото, балансират кръвната захар и намаляват възпаленията, като по този начин помагат за регулирането на метаболизма. Омега-3 се срещат естествено в орехи, ленено семе, сьомга и др.
• Набавяйте си достатъчно слънчева светлина: Лептинът изпраща сигнали до мозъка, за да му каже, че в тялото вече има достатъчно енергия. Витамин Д помага на тези сигнали да стигнат до мозъка, а дефицитът на този витамин може да наруши този цикъл. В резултат не се чувствате достатъчно сити и преяждате. Индивиди с ниско ниво на витамин Д имат много по-високи нива на лептин в сравнение с индивиди с високи нива на витамин Д. Много изследвания показват също, че витамин Д допринася за това клетките в тялото да реагират адекватно и на инсулина.
• Хранете се по-малко, особено нощем, и избягвайте преяждането: Давайте си поне 12 часа почивка без прием на храна. За по-добър баланс на лептин избягвайте хапването късно вечер. Хранене след 8 ч. е свързан с по-високи нива на лептин и повече наддаване на тегло при различни изследователски проучвания.
• Спортувайте: Физическата активност подобрява инсулиновата и лептиновата резистентност и потиска хроничното възпаление.
• Осигурете си достатъчно сън: Лошият сън е замесен в проблеми с лептина. Препоръчват се поне седем часа сън. Ако получите два часа по-малко сън, отколкото тялото ви се нуждае, можете да увеличите нивата на грелина, което може да повлияе негативно на нивата на лептин и инсулин.
• Давайте си време за почивка: Постоянният стрес засилва възпалителните процеси в организма и повишава нивата на кортизола, който също влошава лептиновата резистентност.