Всички любители на бонсай се изправят пред един и същи въпрос: "Какъв вид дърво да си взема, за да го превърна в бонсай?". Доста често и на мен ми се задава този въпрос. Затова тази тема е на дневен ред. В България (на Балканския полуостров) растат много дървесни видове, които са подходящи за формиране като бонсай. Често местните видове са дори по-добри от екзотичните видове. Трябва да се добави, че ние познаваме по-добре техните нужди по отношение на местоположението, качествения състав и структурата на почвата, както и възможните вредители и болести. Дърветата, които растат в горите ни, са устойчиви на замръзване и следователно не се налага да зимуват на закрито.

Когато отглеждате бонсай от местни дървесни видове, можете да получите ясна представа за условията на отглеждане на дадено дърво, ако внимателно го наблюдавате в естествената му среда и си зададете следните въпроси:

-На каква почва расте дървото?
-От колко светлина има нужда?
-Местоположение на дървото: засенчено или осветено?
-Само ли расте или защитено от гора или каньон?
-Каква почва предпочита: суха или мокра?

Ето един пример: черен бор сме избрали за бонсай. Ако потърсим стари борове в околностите, обикновено те са във висока светла гора. Върховете на черния бор са гъсто покрити с борови иглички. Останалата част от короната, обикновено нейната долна част, остава с голи клони. Това е така, защото черният бор е много светлолюбив и развива буйни игли само на върховете на короната, защото там е светлината.

От всичко това правим следните изводи: черните борове бонсаи се нуждаят от много светлина, затова мястото за тях трябва да бъде на разстояние от няколко метра от стените и сградите и леко повдигнати над земята, за да могат да получат малко светлина и отдолу.

В естествени условия боровете растат на добре дренирани варовиково-пясъчни или карстови почви. Ето защо за бонсай изберете почвената смес от едър пясък или трошен камък с малко добавяне на хумус. При формирането на бонсай от черен бор не е необходимо точно да се копира естествената форма на дървото, възможно е да се използват и традиционните японски форми.

При формирането на бонсай от местни видове не е необходимо да се ръководим от класически японски или китайски форми. Когато се работи с местни видове, дори по-мъдро е да се възприемат формите на дърветата, които самите дървета ни подсказват в гората. Имаме много красиви дървета, които заслужават, когато се превръщат в бонсаи, да изглеждат така, както в природата.

Освен това е много по-лесно да се изследват дърветата в естествени условия и след това да се прехвърлят в бонсай форма. Не е ли интересно да си представим, че един дъб с височина само един метър и по-малко може да изглежда като старо дърво във вековна гора. Сред дървесните видове, растящи в нашите географски ширини, има поне дузина, които със сигурност могат да служат като добър изходен материал. Друг пример - глог в природата не изглежда много привлекателен храст, но е идеален за оформяне като бонсай.

Затова при избора на местни дървесни видове е необходимо да си отговорите на следните въпроси и със сигурност изборът ще е правилен:

-Има ли това дърво малки листа?
-Дава ли млади издънки на дънера?
-Дали тази издънка образува много разклонения?
-Летораслите растат ли добре?
-Дали расте добре в малка саксия?
-Красиво ли се оформя кореновата шийка?

Надявам се да съм полезен поне на начинаищите.