Доста е трудно човек да се сети за дейност, която е толкова отдалечена от нуждите на съвремието ни, колкото стрелбата с лък. Някога в основата на завоеванието на цели държави, това благородно изкуство бива превърнато просто в спорт от развитието на огнестрелните оръжия. В последните десетилетия обаче, на стрелците от Олимпийските игри започват да правят компания и нов род ентусиасти – възастановчиците или класическите стрелци. Тази статия ще опише основите на този тип стрелба с лък, видяни през призмата на краткия ми романс с него (надявам се без да подведе читателя).

Общ поглед

За разлика от състезателната стрелба, класическата стрелба с лък цели да възроди и поддържа традицията на средновековната или античната стрелба - все пак е част от по-общата цел на възстановчиците като цяло. Разбира се, това значи, че лъкът и стрелите, колчаните и аксесоарите нямат нищо общо с футуристичния арсенал на Hawkeye – вместо авангардна технология, класическата стрелба с лък разчита на исторически акуратни похвати и суровини за създаването на лъкове. Воденето на военни действия от разстояние е неразделна част от повечето култури на планетата, което е довело до развитието на редица самородни похвати (например прочутия английски лък (English longbow), който господства по бойните полета на Западна Европа между XII и XV в.; или юми, традиционен японски лък), поради което тази статия ще се съсредоточи върху видът, свързан със стрелците от Евразия и по-точно Източна Европа.

Лъкът

Както повечето стрелци-ентусиасти ще ви кажат, лъковете са като колите – всеки си има личен любимец. Може би най-разпространенията лък е унгарският рефлексен композитен лък – съставен от вложени в лък различни видове дърво, което позволява по-голяма сила. Този вид лък е най-популярен в България, тъй като е предполагаемо неразличим от средновековните маджарски лъкове, които от своя страна би трябвало да са подобни на прабългарските такива. В следствие на това, в България се появи много любопитна пазарна ниша за унгарски занятчии-производители на лъкове.

И така, чайлд Асен достигна един такъв занаятчия с идеята да стане стрелец. Човек би си помислил, че е лесно да си избереш лък и човек би бил в грешка. Доверих се на знанието на занаятчията, за да ме преведе през процеса и се оказах с едно прозведение на изкуството, което може би не заслужавах (да, случи се по точно същия начин, по който се озовавате с момиче, което не заслужавате – похвалих се колко съм добър). Освен това си купих и малко стрели (в последствие разбрах, че добрите стрели се намират изненадващо трудно ... и се чупят лесно, мамка му!).

Аксесоарите

Стреляй с лък веднъж и веднага ще разбереш, че натоварва мускулите ти и оставя кофти червеникави следи на места, на които не си знаел, че можеш да се удариш с лък. Типичният комплект аксесоари е създаден, за да те защитава от самия теб и ще те накара да се чувстваш като Леголас, дори и да не си фен на Толкин – брейсър, който предпазва предмишницата ти от тетивата; специална ръкавица, която защитава дланта ти там, където се поставя стрелата; ръкавица или напръстник за ръката, с която опъваш тетивата, за да си спокоен, че пръстите ти няма да станат на кайма още след първата тренировка; и разбира се, колчан със стрели. Би било добра идея да си намерите/закупите/направите/построите някакви мишени.

Техниките

Има три основни вида опън (с други думи, как дърпата тетивата) – методът на защипването (при който защипвате тетивата с палец и показалец); средиземноморския метод (при който използвате безименния, средния пръст и показалеца, за да опънете тетивата); и монголския метод (при който използвате палеца си).

Възстановчиците обожат да се карат безспирно кой метод на опън е географски и исторически коректен. Тъй като съм прост лаик, реших да си избера този, който ми беше най-удобен, и си избрах вариант на средиземноморския метод, при който се използват само два пръста (среден и показалец). Чувствах се добре и не си отрязах нито пръст, нито нос, така че би трябвало и да е минало добре. Отне ми около месец да усвоя техниката, което е много важно, имайки предвид, че стрелбата с лък може да натвари буквално всеки мускул от горната част на тялото ви. В интернет могат да се намерят доста полезни насоки!

Тренировката

Трябва ви място с размер поне 30 метра и без невинни жертви наблизо, за да тренирате. Очевидно е, че трябва да е на завет, защото иначе няма начин да уцелите каквото и да е нарочно. Освен това, задължително си намерете другарче за тренировка, за да се надъхвате един друг (точно като другарче за фитнес, но по-нърдско и с по-малко яки мадами, около които да се перчите). Да не говорим, че ви е абсолютно нужен някой, който да оценява точните ви изстрели.

Резултата

Стрелбата с лък помага да развиете горната част на тялото си. За съжаление, това развитие е асиметрично (освен ако нямате амбидекстрия (т.е. можете да боравите еднакво с двете ръце), в който случай можете да ги сменяте), така че не трябва да се ограничавате само до тази тренировка. Също така, трябва да внимавате за контузии, защото изискват известно време за възстановяване.

От друга страна, ако вложите достатъчно време и усилия, буквално ще бъдете заплаха за здравето – има си причина стрелците да са били толкова опустошителни по бойните полета на Средновековието ... а вече никой не се разхожда насам-натам с броня, така че с правилният връх можете да причините щети от разстояние с оръжие, което не подлежи на един милион разрешителни. И все пак, не бъдете човек, играещ Ханзо и развалящ настроението на всички.