Ще започна с това, че не си падам много по туризма, от което следва, че мненията и впечатленията в тази статия трябва да не се приемат на доверие, защото ми липсва добра база за сравнение. Този своеобразен пътепис е вдъхновен от краткото ми посещение в комплекса в Старосел.

Старосел се намира там където Тракийската низина среща Стара планина близо до Хисаря. Тръгвайки от Пловдив минаваме през няколко села, в които е интересно да се наблюдава различното развитие на инфраструктурата, количеството хора и вида на сградите. Във всяко от тях могат да се видят остатъци от времето на комунизма, функциониращо земеделие и нови къщи, но нивото е различно. Някои от тях са по-живи с модерни хотелчета и прилични нови или реновирани къщи и селскостопанска техника, а в други се забелязва видимо по-застаряващо население, магазини, които не са работили от години и видимо повече кирпичени сгради. Интересно е, че самото село Старосел изглеждаше в по-лошо състояние от другите, което е странно предвид бизнесът, който се развива до него.

Най-интересното село за туриста е Старо Железаре. Причината е, че стените в селото са изрисувани от художника Венцислав Пирянков с най-различни исторически личности, местни жители и герои от литературата и киното. Може да видите Beatles, Кастро, Тачър и Фреди Меркюри, разговарящи с местни жители. Атмосферата е достатъчно интересна, да оправдае пешеходна разходка из селото.

В хотелския комплекс се пристига по живописен път, заобиколен от спретнати лозови насаждения. Самият комплекс е с впечатляващи размери и вероятно има хиляди легла. За настаняване има къщи за гости както и голям хотел. На влизане ме посрещат разхождащи се свободно красиви пауни. Вече започвам да усещам тематиката на комплекса. Той разполага с басейни, спа, барове и ресторанти, детски център, но е очевидно, че всичко се върти около две основни атракции - виното и животните.

Комплексът в началото е бил просто винарна. С годините се появяват къщите за гости и накрая хотелът. Виненият тур, в който гид ни показва как се произвежда виното, е една от атракциите. Турът завършва с дегустация на вина, произвеждани там. Вместо цветя, някои от зелените площи в комплекса са лозя и овощни градини. Определено е място, където ти идва вдъхновение да пиеш вино.

Освен споменатите пауни има и огромно стопанство с диви животни. Турът през него продължава час. Човек може да види диви кози, диви прасета, вълци, патици, гъски, коне, лами, овце, пуйки, сърни и елени. Гидът ми казва, че животните не се използват за друго освен за атракция. Хваща ме малко яд, но пък веганите могат да са спокойни.

Архитектурата на комплекса е направена да наподобява тракийски стил. Освен фактът, че това добре пасва с темата за виното, то е и форма на уважение към местната история. В района са открити две значителни останки от цивилизацията на траките. Два храма гробници - Четиньова могила и могила Хоризонт.

В заключение мога да кажа, че комплексът е идеално място за семейна почивка. Възможността градските деца да видят как се отглеждат растения и животни е много полезна в наши дни, а мястото е изградено с много внимание и любов. Изключително впечатлен съм, че в България някой е направил такава дългосрочна инвестиция с такива мащаби. Бях запознат със съществуването на винен туризъм, но винаги съм го свързвал с винарна и малко хотелче до нея. Разбира се, аз безкрайно уважавам такива малки бизнеси, но мащабите тук са съвсем различни. Свикнали сме да очакваме, че такива крупни инвеститори (с капитали, които може да са законно придобити или не) просто строят поредния комплекс на морето или в Пампорово, Банско и подобни хитови курорти. Тук обаче виждаме съвсем друго мислене - добре планирано и премерено развитие, започнато от една изба в центъра на нищото и развито постепенно като място за семеен туризъм с използване на силните страни на региона. Дано такива примери да стават повече.