Зададени така въпросите в заглавието директно ни навеждат и към вероятните правни аспекти върху понятието криптовалута и сделките, които се извършват с нея. Днес  сигурно няма човек, който да не е чул или прочел нещо за „манията, наречена биткойн“.

По въпросната тема бяха направени /и ще бъдат/ множество репортажи, интервюта и изказвания. Финансови експерти и инвестиционни посредници у нас и по света се надпреварват сякаш „на живот и смърт“ за да могат да се изкажат по отношение на движението на финансовите пазари на въпросната криптовалута. С настоящата статия ще се опитам да изясни понятието за новия вид валута, като също така и да поставя акцент върху правната уредба, свързана със сключването на сделки с криптовалути.

Ако трябва да отговорим с едно изречение на въпроса: „Какво означава биткойн?“, то напълно бих избрала думите на Марк Андрийсън /американски програмист, инвеститор и предприемач/, който още през 2014 г. в статия за „Ню Йорк Таймс“сякаш предсказва именно тази нарастваща мания по криптовалутата: „Биткойн“ е революция, сравнима с интернет през 90–те и въвеждането на персоналните компютри през 70 – те години на миналия век“. Това са думи на човек, който не само че от години управлява един от най–успешните фондове за рискови инвестиции в света, но и е създател на първия уеб браузър Mosaic.

Самата дума също така произлиза отанглийските думи bit – единица информация, и coin – монета. „Биткойнът“ на практика едецентрализирана дигитална валута (криптовалута), която се създава, съхранява и използва онлайн. Сам по себе си биткойнът представлява закодирана цифрова поредица, която отговаря на определени математически условия и не подлежи на фалшификация. Биткойните могат да се обменят чрез компютър или смартфон, на местно и международно ниво, без финансова институция посредник. При търговията един биткойн се дели на 100 млн. по-малки единици, наречени сатоши. Както посочих по – горе, биткойна е криптовалута. Но какво всъщност представляват криптовалутите?

Криптовалута (на английски: cryptocurrency) е средство за размяна, основано на блокчейн технология и криптография за отчетност на транзакциите и осъществяването на контрол върху създаването на нови единици. За разлика от електронните пари в централизираните банкови системи, контролът при виртуалните пари е децентрализиран. Например при биткойн децентрализираното управление става с блокова верига, т.е. базата от данни на транзакциите се поддържа като разпределена счетоводна книга между потребителите на мрежата биткойн. Също така една от основните характеристики на криптовалутите е тяхната волативност, тоест възможността в кратък период от време стойността на виртуалната валута да се повиши или понижи драстично, като разбира се може да бъде проследено на специално за това създадени графики.

Според Европейския банков орган (ЕБО) виртуалните валути (криптовалутите) представляват цифрово изражение на стойност, което не е емитирано от централна банка или публичен орган на власт и което не е задължително свързано с т.нар. фиатни пари. Виртуалните пари обаче са приети от физическите и юридически лица като платежно средство и могат да бъдат прехвърляни, съхранявани или търгувани електронно, т.е. виртуалните пари са носители на стойност, която не е призната от държавата. Една от основните разлики между виртуални и фиатни пари е, че виртуалните пари са ограничен брой и това ограничение е заложено в кода им, което е автоматична гаранция за стойността им при равни нива на доверие от страна на ползвателите им, за разлика от фиатните, където правителствата могат да емитират когато и колкото си поискат. Последното е условие за поевтиняването на фиатните валути

Наред с всичко това, идва и въпросът какво точно представлява блокчейн технологията, на основата на която се създават криптовалутите и за която мнозина твърдят, че е носител на съществена и световно глобална промяна на технологичния свят, на една мащабна децентрализация на данните, на тяхната обработка, на интернет, на финансовия сектор, парите, бизнеса и икономиката като цяло. Привържениците на тази позиция виждат бъдещето на дигиталния свят в децентрализацията, която носи блокчейн.

Самото съдържание на думата „блокчейн“ – (на английски: blockchain, получено от „блок“ (на английски: block) и „верига“ (на английски: chain)), представлява метод за съхранение на информация в компютърна мрежа чрез непрекъснато растящ списък от записи. Транзакциите, извършени в мрежата, се групират в блокове, които са удостоверени за време и всеки блок е свързан с предходния. Това осигурява хронологична цялост на веригата назад до първия блок. Тази технология е родена от разпределената база данни в биткойн, но може да се прилага и в други случаи на удостоверителни услуги.

Блокчейн технологията позволява данните да се съхраняват по криптиран, защитен и децентрализиран начин, в консенсусна система, в която няма единен администратор. Един запис на данни в системата гарантира неговата вечност и непроменяемост. В момента повечето от базите данни се държат от техните собственици. Те могат да бъдат държавни институции, банки и т.н. Блокчейн разбива този модел и прави т.нар. distributed ledger technology (DLT), дистрибутиран дневник, който няма едно централно място, което да излъчва и монополизира собствеността върху информацията, а „мястото“ е разпръснато сред всички участници в тази мрежа (или на голяма част от тях) – т.нар. пиъри. При всяка една транзакция има размяна на нещо, което се нарича смарт контракт. Това е програмен код, който кара единият компютър да комуникира с друг, като гарантира, че информацията, когато е попаднала в системата, е валидна и не може да бъде променена или изтрита. 

Смарт контрактът е контракт (договор) повече по наименованието си, тъй като не може да се търси аналогия с договора, дефиниран в българското облигационно право. Това е договор за кодирани инструкции, които се самоизпълняват, когато са налице определени критерии (или eлектронен самоизпълняващ се договор посредством блокчейн технологиите). Смарт контрактите, или така наречените „Умни договори“ , позволяват извършването на надеждни транзакции без посредничество. Тези транзакции са необратими, т.е. волеизявленията са неоттегляеми, за разлика от предвиденото в българското договорно законодателство. Целта на „умните договори“ е да се осигури сигурност, която надвишава традиционното договорно право, както и да се намалят разходите за транзакции, свързани със сключването на всякакъв вид договори.

С настоящата статия бих искала да обърна внимание и върху правната уредба на криптовалутите, както и да изясня някои моменти, свързани със сключването на сделки с „виртуалните пари“.

В световен мащаб държавите третират по различен начин сделките с криптовалути, като всяка определя сама за себе си дали тези сделки са законни, необходимо ли е придобиване на лиценз или регистрация за извършването на определени дейности, както и по отношение на данъчното облагане. В Ню Йорк например съществуват строги изисквания спрямо лицата, които желаят да търгуват с виртуални валути. Япония въведе правна регулация на материята, докато Китай и Южна Корея имат рестриктивни политики по отношение на сделките с криптовалути.

В края на 2017г. Беларус обяви, че ще освободи от данъци през следващите пет години сделките с криптовалути, което обаче е свързано с изпълнението на определени условия от търгуващите лица. В Европейския съюз все още липсва обща политика и правна регламентация по отношение на виртуалните валути, но позицията е да се върви към единна регулация в ЕС, а държавите членки да не могат да издават собствена криптовалута.

В България законодателният орган не е приел правни актове или норми, които да регулират сделките с криптовалути, да дадат легална дефиниция на понятията, както и да регламентират въпроса, свързан с данъчното облагане относно тези сделки. Въпреки това, в практиката се приема, че търговията с криптовалути е разрешена от закона, тъй като липсват норми, които изрично да забраняват този вид дейности. Може да се посочи факта, че единствено е забранено прането на пари и доколкото съществуват основателни съмнения, че пазарът на криптовалутите може да се използва за този вид дейности, е необходимо да се помисли за регулация в тази насока.

Към настоящия момент официални позиции по отношение на сделките с криптовалути са имали възможност да изразят Софийският апелативен съд, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Националната агенция по приходите.

Решение по в. гр. д. № 984/2015г., по описа на Софийски апелативен съд е било постановено по повод на отказ на Агенцията по вписванията да впише в Търговския регистър търговско дружество с предмет на дейност сделки с биткойни, като акцентът на постановения акт е бил върху това дали е необходимо търговецът да има издаден специален лиценз за дейността си. За да постанови съдебното си решение като въззивна съдебна инстанция по спора, съдът е взел предвид и становищата на БНБ и КФН по поставения проблем и като цяло е стигнал до правния извод, че дружеството трябва да бъде вписано без издаден лиценз в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.

От този съдебен акт могат да бъдат направени следните правни изводи, а именно, че криптовалутите не са законно платежно средство, не са парични средства по смисъла на валутния закон, както и че не са електронни пари по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Електронните пари представляват парична стойност, призната от държавата и съхранявана по електронен начин, а виртуалните валути, както споменах, не са признати и регулирани от държавата. Криптовалутите не са и ценни книжа или финансови инструменти по смисъла на Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). В мотивите на съдебното решение са изложени подробно официалните становища на БНБ и КФН, за да аргументира съдът тезата, че търговското дружество следва да бъде регистрирано в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ към Агенция по вписванията, без да е необходим специален лиценз или разрешително за дейността му.

„Съгласно писмо с изх. № 108809/ 19.09.2014 г. на подуправителя на Българска народна банка, изпратено по повод изискано от СГС становище, виртуалната валута „биткойн“ не представлява законно платежно средство. Дейностите по придобиване, търгуване и разплащане с „биткойн“ не са регулирани от действащото национално и европейско законодателство и не подлежат на лицензиране или регистрация. Покупко-продажбата на виртуални валути и разплащанията с тях, включително и „биткойн“, не попадат в обхвата на Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. относно предприемането, упражняването и пруденциалния надзор на дейността на институциите за електронни пари и на Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.11.2007 г. относно платежните услуги на вътрешния пазар, респективно в обхвата на Закона за платежните услуги и платежните системи, с който посочените европейски актове са транспонирани в българското законодателство. Разпоредбите на тези актове не са приложими по отношение на покупко-продажбата на „биткойн“ и извършване на операции по разплащане с „биткойн“. Твърди се, че БНБ не е компетентен орган по отношение на сделките с финансови инструменти. С оглед последното е изискано и становище на Комисията за финансов надзор /КФН/. С писмо с изх. № 07-00-114/ 23.10.2014 г. КФН е изразила становище, че дейностите, свързани с придобиване, търгуване и разплащане с „биткойни“ не са регулирани от действащото европейско и национално законодателство и не подлежат на лицензионен и регистрационен режим. В чл. 3 от Закона за пазарите на финансовите инструменти изрично са изброени финансовите инструменти, които подлежат на регулация от КФН. Към настоящия момент биткойните или другите виртуални валути не са признати и не се третират като финансови инструменти по смисъла на ЗПФИ и спрямо тях не следва да се прилагат изискванията на ЗПФИ. За сключване на сделки с криптовалути не е необходимо издаване на лиценз от КФН за извършване на инвестиционна дейност и предоставяне на инвестиционни услуги по смисъла на чл. 5, ал. 2 и 3 ЗПФИ. Отразено е, че предвид същността на „биткойн“ и други подобни криптовалути те биха могли да представляват и/или да послужат като базов актив на деривативни финансови инструменти, което към момента не е отразено в действащите нормативни актове. В писмото се дава заключение, че с оглед описания от заявителя бизнес модел и предмет на дейност, нормите на ЗПФИ биха били приложими към тази дейност, само ако тя има за предмет дейности, свързани с предлагането на финансови инструменти, чийто базов актив е „биткойн“ като например договори за разлика или деривативни инструменти, за което е необходимо притежаването на лиценз за извършване на дейност като инвестиционен посредник. Ако дружеството няма намерение да извършва такива сделки с базов актив електронни валути, то дейността му няма да подлежи на лицензиране от КФН.“ Т.е. единствено, ако дружеството има за основен предмет на дейност за инвестиционен посредник, то трябва да получи лиценз от Комисията за финансов надзор преди регистрацията си в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Изложените позиции и становища на съда, БНБ и  КФН не заместват волята на законодателя, нито могат да регулират въпросната материя, но в ситуация, при която все още не са приети нормативни актове за регулиране на тази празнота, те в случая играят основен ориентир за всяко лице, било то физическо или юридическо, което желае да търгува и да сключва сделки с криптовалути.

Наред с липсата на регулирана правна материя относно криптовалутите, обаче Националната агенция по приходите /НАП/ е изразила в становищепозицията си относно облагането на доходите на лицата, които извършват продажба на криптовалути. Според НАП доходите на всяко лице подлежат на облагане, като общото правило е да се облага печалбата, когато криптовалутата е вече конвертирана във фиатна валута, тъй като само фиатните пари /лев, евро, долар и т.н./ са законно платежно средство: „Доходите на физически лица от продажба или замяна на виртуалната валута биткойн се декларират с годишната данъчна декларация и върху тях се дължи данък върху общата годишна данъчна основа (10%)“. Това може да се отнесе и към другите виртуални валути. Тук следва да припомня и известната фраза на Бенджамин Фраклин: „На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците“.

Според приходната агенция за целите на данъчното третиране, доходите от продажба на валутата биткойн се третират като доходи от продажба на финансов актив. Облагаемият доход и данъчната основа в тези случаи е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба или загуба се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Доходите от сделки с криптовалути следва да се декларират в годишната данъчна декларация, като законодателят не предвижда към данъчния формуляр да се прилагат други документи, доказващи реализирания доход.

С настоящата разработка бих искала и да акцентирам и върху въпроса относно заплащането на дадена стока или услуга в криптовалута. Вече бяха направени експерименти от някои български търговци да приемат плащане в биткойни или други виртуални валути. Например известния сайтGRABO.bg продава ваучери на свои клиенти и приема съответната услуга да бъде заплатена в криптовалута. Трябва ли в случаяGRABO да фактурира стойността на услугата си в равностойността на криптовалутата за български левове към съответния момент на сделката или пък получената сума ще подлежи на данъчно облагане, едва когато съответната криптовалута бъде продадена за фиатна валута? Доколкото криптовалутите не са законно платежно средство, то сделката има характер на замяна на съответната услуга за нейната равностойност в криптовалута, така както са се уговорили страните. До момента на продажбата на криптовалутата за фиатни пари реално търговецът все още не е получил „парични средства“ по смисъла на закона и не следва да заплаща данък. Звучи логично, но в случая не се разполага с практика, на която да се опре, а липсва и законова регулация. От друга страна, за целите на данъчното облагане, НАП може да възприеме, че следва да се заплаща данък по оценката на виртуалната валута към момента на нейното прехвърляне, тъй като тя има качеството на стойност на извършената услуга. По този въпрос НАП ще приеме официална позиция във връзка със запитвания от различни физически и юридически лица и предстои да се запознаем с нея.

В обобщение на всичко написано до тук, искам да наблегна и на факта, че масовото разпространение и развитие на виртуалнте валути, както и непрекъснатото сключване на сделките с тях, очертават наболялата необходимост от координиране на действията на националните регулаторни органи на международно ниво за създаване на една правна рамка и законови разрешения. Сделките с криптовалутите се осъществяват глобално, не познавайки граници и законови бариери. По тази причина необходимостта от намирането на международно решение за тях става все по-належаща. Поставянето на сделките с криптовалутите на нормативен фундамент е още едно, световно и глобално предизвикателство за правото в хилядолетието на дигиталните технологии.

Александра ЧЕКАНСКА, юрист